Всички управляващи България и БДЖ в последните 25 години носят вина за трагедията на БДЖ и най-вече министрите на транспорта, особено след 1997-ма, начело с господин Вилхелм Краус, следва Николай Василев, който започна с взимането на заеми, взе на изплащане мотрисите Сименс Дезиро, като за 50 мотриси плати 200 млн. (договори клауза за задължително закупуване в бъдещ период на 25 от тях, което е едно от най-безумните действия, извършвани от БГ политик) (все едно да купиш 5 кг картофи и да си задължен и догодина да купиш 5, но на по-висока цена). БДЖ бе изкуствено разделено на Железопътна инфраструктура и БДЖ - една безумна практика, която няма абсолютно никакви плюсове, но приета за стандарт в Европейския съюз. Разбираемо, тъй като бюрокрацията ражда бюрокрация. В момента ние плащаме заплати на две администрации на двете компании, при положение, че може хората там да са наполовина по-малко. В момента се съкращава персонала по гарите, който инспектира локомотивите и вагоните с риск за живота на пътниците ............... но администрацията продължава да се раздува.

Нашият "приятел" през 2005г. (преди края на мандата на Симеон) продава 30-те най-нови спални вагони на БДЖ на частна фирма (любимите приятелски кръгове). През 2004-та пък взима облигационен заем, по примера на г-н Милен Велчев за 30 млн. лв. (Гърция взима подобен заем през 2001-ва за 100 млрд. долара. - сега трябва да изплаща 600 млрд. - направете си простата сметка). Следва Тройната коалиция с вагоните за скрап, разширяване на администрацията  и благодарение на всички тези "мили и прекрасни хора" само за 5 години дълговете на БДЖ от 156 млн.(30-те млн. умножени по 5) през 2006-та година, през 2011-та достигат колосалните 800млн..

Сегашното правителство решава да изтегли заем от Световната банка - около 400 млн, той е отпуснат, но вероятно никога няма да стигне до България по познатата схема на работа на двете организации. Българският парламент през пролетта на 2011г. отпуска 145 млн. за БДЖ, но те целенасочено не се отпускат от правителството (може би вече са изхарчени покрай изборите), по този начин БДЖ не може да отремонтира собствените си вагони. Междувременно в Корпоративна търговска банка се говори (няма официални данни поради банковата тайна), че се държат над 60 млн.лева на двугодишен депозит, който на практика държи банката като гаранция срещу фалит. Поради тези причини БДЖ не може да бъде обявено в несъстоятелност. Тъй като то има пари, но в същност ги няма .................

През целия преход целенасочено са унищожени производството на вагони, "приватизирани" са вагоно-ремонтните заводи в Септември и Дрен. Така в момента вместо ремонтите да се правят от държавното дружество, те се дават на частни фирми. Резултата е трагедията на влака София - Кардам (вагоните бяха току що излезли от ремонт).

Според вътрешна информация една машина за подмяна на колесари струва 600 000 лв. В момента БДЖ дава свои колесари на фирмите, за да ремонтират неговите вагони и въпреки това им дължи над 1млн.лв. (тоест можеше да се купят две такива машини и БДЖ само да си върши работата; разбира се така "пълненето на гуши" от определени хора щеше да спре.