МУЗИКА ОТ ЕДНО ДО ДЕСЕТ

КАКВО ХУБАВО И КАКВО ЛОШО СТИГНА ДО НАШИТЕ УШИ ПРЕЗ ПЪРВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ХХІ ВЕК.

Време за равносметка? Някои обичат да си я правят, други предпочитат да гледат напред и да забравят всичко.....

Инициативата да се обобщи по-важното в музиката на отминаващото десетилетие изисква няколко уточнения. Ако трябва да се говори за значителни постижения, трябва да имаме пред вид популярността като основен критерии, а вярвам всеки ще се съгласи, че това не е най-важното условие за едно музикално произведение да ни развълнува и да влезе трайно в плейлистите ни.

Може би на всеки от нас се е искало точно това парче, което изведнъж сме заобичали да се чува навсякъде и всички да го харесват, но бързо сме разбирали наивността на това желание, защото колкото и да се стараем да избягваме местата и хората с чужд на нашия вкус, все отнякъде внезапно и безпардонно ще ни цапардоса поредната популярна пошлост. Музиката е едно от най-могъщите оръжия за налагане на естетически и морални модели, защото поразява директно душата, където и да се намира тя.

Началото на новия век промени много неща в живота ни, между които и начините за консумиране на музика. Спокойно може да се твърди, че първото десетилетие на ХХІ век ще остане в историята на музиката като триумфа на mp3.

Поевтиняването на електрониката стана един от движещите фактори в музикалния свят. Наложиха се нови заблуди, както за авторите, така и за слушателите. Една от тях е, че като имаш много музика, слушаш много музика. Интернет демократизира потреблението, но и качеството на музикалните продукти. „Десетилетието на нулите“ бяха годините, в които стана по-лесно, както да запишеш и издадеш албум, така и да се сдобиеш за минути с пълната дискография на всеки изпълнител.

Появиха се преносими компютри с по цял терабайт дисково пространство (за сравнение в началото на века 20 гигабайтов харддиск се смяташе за голям), различни Ipod – и, плеъри, телефоните се развиха главоломно. Музиката ни залива от всякъде, за съжаление обаче често тя е създадена само с комерсиална цел, без оглед на други ценности.

Трудно е да отговорим на въпроса коя музика от изминалото десетилетие ще остане и през следващото или дори коя музика звучеше най-често около нас, когато погледнем назад и се опитаме да обобщим толкова пъстър период като „десетилетието на нулите“.

Сякаш наистина има физическа граница между десетилетията и всяка следваща цифра пред нулата ражда нещо ново. Ако от 80-те можем ясно да откроим диското, хеви метъла, глем рока и особено ню уейва, а за 90-те можем да кажем, че бяха интересни и запомнящи се с промяната, която донесе алтърнатива, хип-хопа и айсид джаза, техното и транса, при нулите положението е доста по-хаотично и разнопосочно. Все пак може да се отбележи триумфът на хип-хопа и денс музиката, емо модатата, електронизирането на повечето стилове в популярната музика и липсата на големи нови звезди с дълъг живот. През това десетилетие се наложи убеждението, че всичко е позволено и авторитети вече няма. Това доведе до безкрайна разюзданост и разпад на обичайните опори на индустрията и неизбежно атакува добрия вкус.

Сега е много по-трудно да попаднете на нещо наистина различно и добро като музикален продукт, защото търсите основно чрез Интернет, а там  нещата се решават от това, дали нещо е лесно достъпно. Много важен момент е появата на Creative Commons лицензирането на творчески продукти, което е типична Open Source идея, добила огромна популярност заради новите правила за комерсиална употреба на музиката и сведените до необходимия минимум задължения на този, който иска да спечели от труда на творците. Днес всеки е свободен да сподели и разпространи в мрежата всичко, до което се е докопал. А това е положително явление, защото всеки може да ви спечели за последовател като прояви добър вкус.

Началото на десетилетието започна с няколко много влиятелни поп дебюта: Britney Spears, Christina Aguilera, първите англоезични парчета на Ricky Martin и Enrique Iglesias. Madonna рязко вдигна стандартите за жена с влияние и разтресе дискотеките за пореден път. Outkast вкараха свежа струя музикални идеи в хип-хопа.

Radiohead направиха важен завой в музиката и се оформиха като една от най-оригиналните рок групи през този период.

Появиха се и Royksopp.

Албумът им „Melody A.M.” продължава да оказва влияние на много музиканти, а парчетата им просто не остаряват и успяха да направят от електро-попа сериозна музика. (Редно е да отбележим и модата на електрото въобще – може да се каже, че това е стилът, който особено през втората половина на десетилетието преформатира повечето електронни стилове и същевременно унифицира хаус музиката до степен на откровена скука)

С регионален трепет открояваме и един културен факт – циганската балканска музика стана модерна покрай Костурица и Брегович и политическите събития около нас. (Нека с благодарност към историята да подчертаем „около нас“.) У нас музиката на десетилетието беше чалгата, която успя да стане синоним на популярна музика. Чалга звездите смениха гардероба си с италиански марки (което не попречи на пошлата им и безвкусна визия), а телевизия Планета доби статута на „Балканското MTV”. В България през последните 5 години с удоволствие слушахме еднакви Румънски парчета директно от поточната линия.

В световен мащаб, началото на века беше времето на феноменалния успех на един новооформен стил – Chillout-ът, типичен пример за употребата на музиката като функционално допълнение към определен лайфстайл. Тази музика беше родена на местата за луксозна почивка, предимно Средиземноморието, а островът с красиви залези Ибиса бе провъзгласен за рожденното й място.

Caffe del Mar от клуб на брега на морето се превърна в определение за стил в музиката, а компилациите звучаха от всяко кафе, ресторант, офис и асансьор. Този начин на консумиране на приятни, релаксиращи звуци роди куп издънки и модификации като Buddha Bar, Orient Bar, Zen Bar  и какви ли още не Bar-ове и Caffe-та като се превърна в много сериозна индустрия.

Автентичната музика на народите по света бе масово профанизирана по поносимо електронен път и World музиката се сроди съвсем естествено с Green и Organic начина на живот, станал особено модерен в края на десетилетието.

Накрая, не можем да пропуснем и Coldplay – рокгрупата, която в голяма степен илюстрира характера на „десетилетието на нулите“. Музиката им е приятен дестилат от рока на предишните десетилетия, вплетен в различна емоционалност и нов тип шик излъчване. След Coldplay рок звездите вече изглеждат по друг начин – съвсем различен от звездите, както на хард рока, така и на грънджа.

To be Continued.........