ВСИЧКО ИНТЕРЕСНО :: Отношението на българите към археологическото им наследство

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.07.2010 15:47 - Отношението на българите към археологическото им наследство

Автор: vane Категория: Лични дневници

Прочетен: 2234 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.10.2010 22:50

Отношението на българите към археологическото им наследство

Увод

Отношението на българите към собственото им археологическо наследство е доста интересна тема, в която ако се задълбаем, можем да напишем множество дебели книги. В настоящата работа ще се опитаме да погледнем проблематиката от колкото се може различни гледни точки. В самото начало на тази статия следва да отговорим на въпроса – „Защо е важно това, какво толкова е станало, защо ми отнемате с тази глупост времето за работа, скайп, фармвил, порно, мачове....? Отговорът е защото се надяваме все още на някои хора да им пука за това, което се случва с най-голямото според нас наследство на България (без да омаловажаваме киното, литературата или музиката)

За начало – малко предистория и въведение в темата. България, колкото и странно да звучи на някои незапознати читатели е на второ или трето място, според различните източници в Европа по брой археологически обекти (http://www.tourism.government.bg/bg/marketing.php?menuid=4&id=53). По този показател по-напред е само Турция, но тя дори не е изцяло европейска, а по-скоро Азиатска страна. Интересен е фактът, че България превъзхожда много известни със забележителностите си страни, начело с Гърция, Италия, Франция и Испания. Защо обаче в България не се говори достатъчно за културен туризъм. Защо се развива почти единствено и само чудовищното строителство в морските и планински курорти? Това предстои да разберем в следващите страници.

Малко История

Да започнем с малко история. Според много учени българските земи се люлка на европейската цивилизация. Смята се, че първите човекоподобни маймуни са се настанили именно по днешните български земи (http://www.novinar.net/news/balkanite-bili-portata-na-evropa_MjUyMjszMzY=.html). Доста по-късно, в началото на 7 хил.пр.Хр. отново първо тук се откриват следите на първите носители на неолитната култура и са открити най-старите запазени жилища в Европа (http://novinata.bg/modules/news/article.php?storyid=17029). Следващото изключително откритие е първото каменно строителство в Европа (близо 2000 години преди Минойската и Микенска цивилизации) при Дуранкулак през 5-4 хил.пр.Хр. (http://shabla.be/2009/06/durankulak_civilization/). По всяка вероятност на същата цивилизация принадлежи Варненският Халколитен Некропол с най-старото обработено злато в света (http://varna.info.bg/nekropolis.htm, http://www.travelguide-bg.com/news/news.php?id=3838 ), свидетелстващо за първата световна цивилизация, по-ранна с няколко столетия от тези в Египет и Месопотамия. Продължавайки нататък през хилядолетията стигаме отново до изключителното Вълчитрънско съкровище от Късно Бронзовата Епоха, датирано в периода ХІV-ХІІв.пр.Хр., което е по всяка вероятност дело на тракийски майстори и няма паралел със своето тегло от 12,5 кг. невероятно добре пречистено и обработено злато. (Агре, Китов, 2002, 342-345) . Продължавайки през вековете стигаме и до Панагюрското и Рогозенско съкровище, откритията в Голямата косматка (бронзовата глава на Севт ІІІ) и други тракийски могили, огромният град Сборяново (столицата на тракийското племе гети), Севтополис (столицата на Севт ІІІ), Казанлъшката гробница, Александровската гробница от Късно-Желязната епоха; От Римската епоха – Николаевското съкровище, уникалната вила Армира, мозайките в Марцианопол (Девня), термите във Одесос (римската баня в днешна Варна) – най-големите бани в целия древен Свят след тези в Рим, Хисаря – една от най-добре запазените (все още) крепости в Европа от Римската епоха, а също и църквата Св.София, на която е кръстена днешната българска столица, а също и т.нар „Червена църква” в Перущица – едни от най-старите християнски храмове в света ; Плиска, Преслав, Търновският Царевец, Чйрвен, Кракра (Пернишката крепост), Несебърските църкви и още и още и още.

Българите пазят археологическото си наследство?

Българите пазят археологическото си наследство, колкото и странно да звучи това твърдение, има макар и малко на брой подобни примери. Например Казанлъшката гробница и копието й, създадено, за да се запази оригинала. Друг пример е могилата Голямата Косматка и реставрираната гробница вътре.

(фиг.1) Още подобни примери са някои от българските музеи, като например – Старозагорския музей, изграден върху руините на древния Августа Траяна и с възстановена в приземния етаж цяла улица от Римската епоха. Друг пример на отношение е в някаква степен градският и светилищен център Перперикон, за чието реставриране и облагодяване държавата е отпуснала сериозни средства (изграден е път, паркинг и върви реставрация). Интересен е примерът с храма на Кибела в Балчик, който е спасен в последния момент преди унищожаването му, защото почтени хора подават сигнал до кмета за откриването му преди багерите да го изкопаят и съборят напълно (http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=10220&arh_broy=23.03.2009).

Българите не пазят археологическото си наследство!

За съжаление е огромен броят на неопазените археологически обекти. За тази ситуация своята вина носят както държавата, така и обикновените хора, които на много места не се интересуват от историята и археологията на своето населено място и околността. Проявена немарливост от държавата виждаме при случаят с могилата в Синеморец с уникалният гроб със златни накити и късметът, че са видени от археолог (http://imperio.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=39796&df=45&dflid=3, http://www.club.bg/news/index/nid/75529 ). Друг драматичен случай на нехайство на институциите е църквата в Перущица (фиг.2) (http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://rumst.blog.bg/photos/64394/original/DSC06287.JPG&imgrefurl=http://rumst.blog.bg/turizam/2009/08/21/perushtica-pomosht-za-chervenata-cyrkva-i-oshte-neshto.383826&usg=__V-FQLxetJIM_Z1Yw9_fRb5lQVPQ=&h=1728&w=2304&sz=1673&hl=bg&start=3&um=1&itbs=1&tbnid=loWmScF_eJuIKM:&tbnh=113&tbnw=150&prev=/images%3Fq%3D%25D1%2586%25D1%258A%25D1%2580%25D0%25BA%25D0%25B2%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B0%2B%25D0%25BF%25D0%25B5%25D1%2580%25D1%2583%25D1%2589%25D0%25B8%25D1%2586%25D0%25B0%26um%3D1%26hl%3Dbg%26sa%3DN%26tbs%3Disch:1), която е оставена на разрушителните действия на студ, влага и растения. Идентична е ситуацията с Мадарския конник (фиг.3) (оставен на произвола на съдбата повече от половин век (въпреки че бе обявен за символ на България в телевизионно риалити). При тези два паметника е извършвана реставрация, която колкото и да е странно е спомогнала за по-бързото им унищожаване. Фрапиращо безхаберие е проявено при гробницата от Александрово (фиг.4) (Китов, 8, 2005), която е оставена на произвола на природните стихии цели 8 години. Същата съдба споделя и уникалната гробница от Свещари (фиг.5) (Чичикова, 18-27, 1983), която е оставена без реставрационна дейност цяло десетилетие и в крайна сметка уникалните й цветове са почти изцяло изгубени. Подобно е положението с уникалните гробници – Шушманец, Старосел, Хоризонт, Оструша. (фиг.6, 7, 8, 9). Гробницата в Стрелча е пример за реставрациите през годините на социализма, на снимките ясно се вижда по какъв начин запазените оригинални части за залети с бетон и боя (фиг.10, 11). Примерът с Хисаря е също показателен, (фиг.12, 13, 14). На снимките се вижда първо, как някои от гражданите на градчето, са взели и взимат камъни от старата Римска стена и са си построили плевни и кокошарници. Освен това в непосредствена близост до градската стена бе започнат преди 3 години строеж и от снимките се вижда как целият културен пласт с дебелина между 3-5 м. е изгребан от строителните машини без да имат разрешително за това.

Повечето от тези примери са за безхаберие на институциите, но тук могат да се изброят и много примери с човешко безхаберие. Според мен най-драматичните са тези с реставриран обект, който после поради немърливост, незнание и да си го кажем – гавра с културните ценности, бива унищожаван. Подобни са примерите с градът от Римската епоха – Рациария (до днешното с.Арчар) (http://www.bg-history.info/970/Imaniari-grabiat-antichen-grad.html). Друг безпрецедентен случай е този с мозайки от вила Армира (от района на Ивайловград), озовали се в луксозния дом на гръцки министър (http://www.novinar.net/news/todor-chobanov-italiia-ni-vrashta-2000-otkradnati,)[1]. Тежка е ситуацията и в днешното село Гиген, където според сведения на очевидци цялото село се издържа само от иманярство и няколко от местните богаташи (мутри) са си направили маси и саксии за дворовете на своите модерни дворци от капщтелите на колоните от античния храм на древния римски град Улпия Ескус. (http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=322686, http://society.actualno.com/news_216987.html ). Подобна ситуация откриваме и в римската крепост между селата Мало и Големо Бучино (Софийско)[2], където знаейки за своята безнаказаност, иманярите са влезли в обекта с багери и булдозери. В Силистра (древният Дръстър) също виждаме, че местни богати бизнесмени не се посвениха да съсипят изключително ценни материали, за да построят МОЛ. (http://bulgaria.indymedia.org/article/21225?language=bg&comment_limit=0&condense_comments=false, http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3062§ionid=5&id=0001001 ). Показателен е случаят и със амфитеатърът в София. Въпреки, че беше запазен в определена степен, заради бизнес интереси той беше вграден в основите на хотел, който обаче не може да демонстрира истинските достойнства на древния паметник. Подобен е случаят със западната порта на Сердика (до днешната католическа църква, която въпреки че е реставрирана през 80-те години на миналия век, в момента е свърталище на клошари и наркомани и е така обрасла с растителност, че никой не може да предположи колко красив обект се крие под дърветата и храсталаците и още и още и още.......... На кратко ще споменем и иманярите, защото за тях каквото и да се каже няма да е достатъчно, но няма смисъл да досаждаме на нашите читатели с дългото изброяване на техните похождения. Ето няколко заглавия: „Откриха множество антики в къщите на иманяри” – в-к 24 часа; „Заловени иманяри край село Труд” – Дарикнюз; „Иманяри откриха колесница от І-ІІв. в надгробна могила край село Рилци” – Дарикнюз и още и още и още.........

Малко психология или вместо заключение

Големият въпрос от всичко казано до тук е – кое е довело до тази – нека да си го кажем, трагична участ на археологическите паметници у нас. Възможностите тук са няколко като смятаме, че всички са валидни в дадена степен. На първо място е целенасоченото унищожаване на паметниците по лично осмотрение – такава ситуация виждаме в град Хисаря, в много от българските пещери, скалните манастири край Варна и Русе. Подобна е ситуацията и с иманярите, които по всяка вероятност работят за определени бизнесмени, които си „поръчват” антики. На второ място и може би най-разпространена е простата незаинтересованост и нежеланието да се опознае историята и археологията дори на собственото населено място и регион, да не говорим за цялата страна. Това е основната причина и за жестоките иманярски набези – липсата на съзнание за общност, за принадлежност, за съпричастност. Много пъти ставаме свидетели как няма кой да съобщи на полицията, за извършено престъпление, въпреки, че често дори децата знаят какво се случва. В тези случаи хората приемат случващото се престъпление за нещо нормално. От друга страна на много места вероятно роля в организираното унищожаване на археологически обекти и изнасянето на ценности в чужбина имат и специализираните органи за борба с този вид престъпност. Точно това обезкуражава най-силно обикновените хора и ги кара да стоят настрана от проблема и гледат безучастно какво се случва. На това унищожение (не би било твърде пресилено да използваме и израза геноцид над културното наследство) на паметниците от миналото ни се дължи по всяка вероятност и късата историческа памет, която е част от битието ни и в сегашното време. Интересно впечатление правят и историите за скрито имане и съкровища от някой богат бей, богат султански велможа и т.н. Много пъти обаче се оказва, че точно тези съкровища са в същност от Тракийската епоха, тоест по-ранни с повече от хилядолетие[3]. Това показва как в същност е изгубен цял пласт от спомени за миналото ни. Сякаш голяма част от българите непрекъснато се опитват да си „избият” от главата дори и последните спомени за това, което е станало „преди” – не случайно не е известен български род, който да пази своето потекло от преди ХVІІ-ХVІІІв. Лошото е, че поне на този етап, за не малка част от българите, няма значение и какво ще се случи „утре”. Всичко, посочено по-горе се характеризира по много точен начин от поговорката „След мен и потоп!”. Получава се така, че голяма част от българите не вдигат глава от отруденото си ежедневие „сега”, което обрича миналото на забрава и оставя на произвола на съдбата несигурното бъдеще.

За съжаление от далеч се вижда, че настоящето писание не може да бъде безпристрастно и това си личи във всяко изречение, а пък една вестникарска или каквато и да е друга статия или научен труд би трябвало да са обективни поне на външен вид. Само че не можем, а и не бива да оставаме безчувствени за безумията, които се вършат в България ежедневно. Лошото и дори бихме казали – страшното е, че огромен брой паметници, издържали векове и хилядолетия, биват унищожавани за месеци и дни, а понякога и за минути. Накрая следва въпросът: „Ами какво ще остане след нас”? Дали тези хотели, Мол-ове и търговски центрове, които са изградени основно от метал и стъкло и ще просъществуват повече от век, бъдещето ще покаже. Тук си заслужава да цитираме големият български народопсихолог Марко Семов: „Големите и велики народи превръщат и нищото от съдбата си в символи, с които духовно да хранят поколенията си. Ние от великите символи правим тъмнина и нихилизъм. Наше ли е – нищо е! И най-героичното, и най-великото, щом е българско – склонни сме да го подценим....Затова и до днес си оставаме малки за голямото, което ни е оставило миналото”. А аз бих добавил – Имаме ли бъдеще, ако не тачим миналото си.....

http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://rumst.blog.bg/photos/64394/original/DSC06287.JPG&imgrefurl=http://rumst.blog.bg/turizam/2009/08/21/perushtica-pomosht-za-chervenata-cyrkva-i-oshte-neshto.383826&usg=__V-FQLxetJIM_Z1Yw9_fRb5lQVPQ=&h=1728&w=2304&sz=1673&hl=bg&start=3&um=1&itbs=1&tbnid=loWmScF_eJuIKM:&tbnh=113&tbnw=150&prev=/images%3Fq%3D%25D1%2586%25D1%258A%25D1%2580%25D0%25BA%25D0%25B2%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B0%2B%25D0%25BF%25D0%25B5%25D1%2580%25D1%2583%25D1%2589%25D0%25B8%25D1%2586%25D0%25B0%26um%3D1%26hl%3Dbg%26sa%3DN%26tbs%3Disch:1

http://www.club.bg/news/index/nid/75529

http://imperio.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=39796&df=45&dflid=3

http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=10220&arh_broy=23.03.2009

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=322686, http://society.actualno.com/news_216987.html

http://varna.info.bg/nekropolis.htm,

http://www.travelguide-bg.com/news/news.php?id=3838

http://bulgaria.indymedia.org/article/21225?language=bg&comment_limit=0&condense_comments=false, http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3062§ionid=5&id=0001001

http://shabla.be/2009/06/durankulak_civilization/

http://novinata.bg/modules/news/article.php?storyid=17029

http://www.tourism.government.bg/bg/marketing.php?menuid=4&id=53

http://www.novinar.net/news/balkanite-bili-portata-na-evropa_MjUyMjszMzY=.html

http://www.bg-history.info/970/Imaniari-grabiat-antichen-grad.html

http://www.novinar.net/news/todor-chobanov-italiia-ni-vrashta-2000-otkradnati-unikata_MjMxMDszNw==.html

Китов, Г

2005: Александровската гробница, Варна 2005

Китов, Г., Агре, Д.

2002: Въведение в Тракийската археология, София 2002

Чичикова, М.

1983: Гробницата от Свещари – Изкуство 1983, 4, 18-27

(фиг.1) Голямата Косматка, снимка в.Сега.

(фиг.2) Църквата в Перущица

(фиг.3) Мадарския конник

(фиг.4) Куполът на Александровската гробница

(Фиг.5) Гробницата от Свещари

(фиг.6) Гробницата при Шушманец

(фиг.7) Гробницата от Старосел

(фиг.8) Могила Хоризонт и парникът, който се получава вътре под найлоновия покрив, който създава чудесни условия за развитието на плесени и други микроорганизми, които унищожават уникалният паметник

(фиг.9 и 10) Могилата с уникалното гробно съоръжение при Оструша (така е изглеждал паметникът при неговото разкопаване, така изглежда той днес – един обикновен трафопост, като крайщата почти цялото съоръжение е залято с бетон.

(фиг.10 ,фиг.11, 12, 13, 14 и 15) Съсипаната от реставрацията гробница от Стрелча

(фиг.12) Унищожението в Хисаря

[1] Информацията за гръцкия министър ми бе предоставена от бивши и настоящи колеги археолози в личен разговор и не мога да дам писмени източници за нея.

[2] Според личните наблюдения на автора и по разкази на местни жители, в обекта, който беше отлично запазен от гъста гора, беше влязъл багер и бе направил изкоп от няколко метра и на практика бе оголена цял крепостен зид запазен във височина повече от 2м. За съжаление много археологически обекти в България са в това състояние. (бел.авт.)

[3] Авторът има тази информация от лични разговори и не може да приведе писмени доказателства.

Нагоре