Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2023 09:34 - НАЙ-НОВИТЕ МИ СТИХОВЕ
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 1152 Коментари: 5 Гласове:
6

Последна промяна: 01.02.2023 18:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 КЛЮЧ В СЪНЯ

Отварям в спомен дядовата къща,
Във центъра на София строил,
В съня отново всичко ме прегръща,
Животът сякаш старият е бил.

Балконите, цветята, светли стаи
И щастието ми минава в тях,
И всяка топла дума от безкрая
Се спуска и преплита с ведър смях.

Което е достигнало сърцето
Завинаги остава сякаш там.
Живях добре и искам под небето
Да продължа нататък, както знам.

Не е ли празник в нечий дом, защо е?
Така се преминава трудността.
Не със обезумяло своеволие,
Което ни снижава до пръстта.


1 февруари 2023г.,
София Росица Копукова

НАД ВРЕМЕТО

Каквото исках, сякаш го написах,
Но осъзнах, че още ми се пише,
Поезията още ще я дишам,
Тя ми е подарена просто свише.

Без нея няма как да се позная,
Без нея няма как да съществувам.
Изкуството като сигнал от Рая
Ми дава знак да мога да битувам.

Поне да извисявам красотата
В безсмислено забързания делник
И да зареждам обич по земята
С началото на всеки понеделник.

Дори да прозвучава утопично
Фантазия копнеж по красотата,
Сам се задава моят стих лиричен
И търси своя път към светлината.

Не стихват в мене хубавите думи,
Любов ще имам за една планета,
Да има само да пресичам друми
Със други добротворни под небето.

31 януари 2023 г., София
Росица Копукова



Гласувай:
6



1. rosiela - ОЩЕ ОТ НАЙ-НОВИТЕ МИ СТИХОВЕ
01.02.2023 17:28
ЖЕЛАНИЕ

И всяка книга да е по- красива,
И всяка книга да е по-желана,
Да бъдат като нескончаем извор,
За поколенията да останат.

Душа да хваща и да я вълнува,
Поуки издълбоко да изрови,
Писателят е тук и съществува
За бъдещето и за хора нови.

А казват, че космическата раса
Със другите деца ще е висока,
Не искам да четат и да си казват,
Че ние сякаш сме били безоки.

Аз вярвам, ще живеят във всемира
И по-щастливи, мирни и успешни,
Та ако мойто слово го намират,
Не съм била тогава много грешна.

Обичала съм, както подобава,
Прощавала съм, колкото е редно
И Бог ми е помагал до забрава,
За да опиша всичко до последно.

1 февруари 2023г., София
Росица Копукова


НАВЯРНО



Навярно ангели ме посетиха,
диктуваха ми стихове небесни,
невидими, над мене се извиха
и станах светъл събирач на песни.

И чак до София със мене бяха,
вълшебни пратеници лекокрили,
и приказни слова ми ляха,ляха,
прекрасни същества, безкрайно мили.

Деца на Бога. Като мен самата,
в различни измерения живеем,
различни са ни даже сетивата,
но обща е неземната идея!


1 февруари 2023г., Симеоново- София
Росица КОПУКОВА
цитирай
2. missana - Наистина са ти диктували от небето, Роси. Направо Моцартови по звучене стихове.
01.02.2023 22:29
Стоящи над Времето:

"Каквото исках, сякаш го написах,
Но осъзнах, че още ми се пише,
Поезията още ще я дишам,
Тя подарена ми е просто свише."

Велико!!! Както и всичко останало.

П.П. Запомни този ден - 1 февруари, защото 2-ри февруари разваля всичко заради мръсните гейове. Бог да ги накаже за содомията им!
цитирай
3. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Младене.
01.02.2023 22:54
Трогна ме, но има някакъв небесен лиричен прилив наистина и не е спрял.
цитирай
4. kvg55 - rosiela,
01.02.2023 23:27
Последните два дни не си била на себе си от поетичен творчески бяс.
цитирай
5. rosiela - Знам ли?
01.02.2023 23:42
Може и да си прав.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 6603609
Постинги: 5040
Коментари: 23940
Гласове: 9773
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031