2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. leonleonovpom2
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
В понеделник, за втори път, над Сирия бе свален руски военен самолет. В първия случай подобна провокация преди 3 години устроиха турците, сега бе ред на Израел. Новия инцидент се случи броени часове след като Турция и Русия се договориха относно ситуацията в Идлиб.
Естествено, връзката между двете събития не е случайна. Израел изначално бе една от страните, които подстрекаваха войната в Сирия и досега се опитват да извлекат дивиденти от нея. В частност евреите се стремяха да анексират района на Голанските възвишения, където има значителни залежи на газ и нефт. Освен това Израел е в регионално противоборство с Иран, а Сирия съответно се превърна в хибридно бойно поле между двете държави.
Турция също е една от страните, които спонсорираха сирийската война, но от 2015 година насам, когато бе свален руския Су-24, ролята на Анкара доста се промени. Всъщност за изминалото време кардинално се измени и самата ситуация в Сирия – на всички вече е ясно, че Асад не може да бъде свален от власт, либийския сценарий няма да мине и на власт в Дамаск няма да се настани проамериканска марионетка. Турците не станаха пълноценен съюзник на Москва, Дамаск и Техеран, но вече не са и едни от главните противници на Башар Асад. Към това трябва да прибавим и дрязгите, които възникнаха между Анкара и Вашингтон, особено по кюрдския въпрос. Ситуацията е такава, че САЩ няма как да намерят компромисен вариант, който да устрои едновременно и Ердоган и кюрдите. Щатите не могат да се откажат от кюрдите, тъй като чрез тях те контролират част от сирийската територия. Едновременно това предизвиква търкания с Ердоган, за когото кюрдите са екзистенциален проблем. Кюрдските противоречия са нерешими, което прави Турция по-сговорчива и я кара да прави компромиси по отношение на Москва. Сговорчива я прави и натискът, който САЩ оказват заради упоритостта на Ердоган да купи руските зенитни системи С-400 (незадоволителното представяне на системата Пейтриът в Саудитска Арабия още повече увеличава интереса към руската оръжейна продукция).
И така, ще може ли инцидента с руския ИЛ-20 да провали сделката за Идлиб и по такъв начин да изостри ситуацията? Все пак Израел е заинтересуван в продължаването на войната в Сирия и съхраняването на нестабилността в региона, което съответно отслабва позициите на съперника му Иран. Що се отнася до сделката – не. Главната роля тук играе Турция, така че провокациите на ционистите няма да могат да нарушат договорката между Путин и Ердоган. Между другото израелската делегация начело с командващия ВВС пристигна в Москва, за да дава обяснения по повод инцидента. Трябва да признаем, че израелските военни действаха доста коварно и умело. Според данните на руското МО израелските изтребители са използвали руския ИЛ-20 като заслон, за да избегнат ответния огън на сирийската ПВО. При това са известили руските си колеги едва минута преди операцията, заради което разузнавателния самолет не е имал време, за да напусне опасния район и е бил случайно прихванат от сирийска зенитна ракета. Формално евреите тук не са виновни, защото ИЛ-20 е бил поразен от сирийска ракета, но до фаталната злополука се е стигнало именно по тяхна вина. При това, съдейки по последователността на събитията, действията на Израел са били умишлени.
Някои ще побързат да кажат, че действията на Москва са беззъби и ако тя не свали някой израелски самолет, това ще демонстрира слабостта ѝ. Първо, Русия показа, че не се хваща на провокации и не действа импулсивно. След инцидента със Су-24 доста хора по същия начин призоваваха за възмездие срещу турците, но Москва не се подведе и в крайна сметка с икономически и политически методи успя да принуди Ердоган да се извини и да промени сирийската си политика в приемлива за Русия посока. Да не говорим, че ако през 2015-а бе избухнал някакъв конфликт между Русия и Турция, това можеше да застраши успеха на сирийската кампания. А освобождението на Алепо, Източна Гута и провинция Дума се случиха именно след сделки с Ердоган, който използваше влиянието си върху протурските групировки, облекчавайки действията на сирийската армия. Тогава също имаше зони за деескалация, химически провокации и т.н., но това не попречи на сирийските власти да освободят всички тези обширни територии.
Що се отнася до действията на Израел, който не за първи път нанася удари по обекти в Сирия, наричайки това самоотбрана, то те със сигурност няма да му донесат успех, нито пък ще накарат Русия и Иран да се огънат или променят политиката си. Дори напротив – всички опити на американците и ционистите да ослабят или изолират Иран досега имат обратен ефект и Техеран продължава да укрепва влиянието си в Сирия и Ирак. С Русия се получава същото – ако Израел пак опита някаква провокация срещу руските военни, това ще ослаби позициите му и ще направи Москва доста несговорчива и безкомпромисна. Напълно е възможно Кремъл, който се старае да не се намесва в борбата на Израел и Иран, като ответна мярка дори да предостави на Дамаск системите С-300, които така плашат Тел Авив (според някои съобщения Техеран вече е доставил иранското копие на С-300 в Дамаск).
Говорейки за сделката по Идлиб (отложила военната операция на сирийците), която доста не се хареса на евреите и Щатите (това бе поредната сделка, която бе сключена без участието на американците), отново се заговори, че Русия е отстъпила, а турците са постигнали дипломатическа победа. Преговорите по принцип вървяха трудно, тъй като турския президент иска да запази влиянието си поне върху част от Идлиб (който той първоначално желаеше да анексира заедно с Алепо). Ердоган действително не пропусна шанса да се обяви за „спасител на Идлиб”, но заедно с това той се нагърби с неприятната отговорност да отдели „умерените” от „неумерените” терористи, ликвидирайки спонсорираната от саудитците Хаят Тахрир ал-Шам (бившата Джебхат ал-Нусра, сирийската Ал-Кайда). Как именно ще се случи това не е ясно, тъй като турците нямат достатъчно влияние върху тази групировка, която няма никакво намерение да слага оръжие. Пък и Ердоган още преди месеци трябваше да зачисти своята зона на отговорност в Идлиб, но така и не го направи. Турците нямат и много време, тъй като по условията на сделката с Москва те имат около 20 дни, за да ликвидират „неумерените” терористи и да установят буферната зона, премахвайки от там танковете и артилерията на бунтовниците. След изтичане на този период, ако Ердоган не изпълни задълженията си, е напълно възможно операциите на сирийската армия в Идлиб да се възобновят (подобно на това, което се случи в Алепо и Източна Гута). Някои от групировките в Идлиб подозират, че нещата могат да тръгнат именно по този сценарий, затова организират протести, на които обвиняват Ердоган, че се готви коварно да ги предаде. Забавното в случая е, че бунтовниците първо призоваваха Ердоган да ги спаси от сирийците и руснаците, а сега пък го обвиняват, че ги е продал на Путин.
Септември 2018г., ислямистите в Идлиб протестират и срещу Асад, и "закрилника" Ердоган и Путин...
В същото време пък подписването на споразумението между Ердоган и Путин отложи химическата провокация срещу сирийските власти, която трябваше да даде повод на Вашингтон да нанесе ракетен удар по сирийците. Тъй като сирийската авиация в момента не лети над Идлиб съответно и няма как Асад да бъде обвинен, че бомбардира със зарин мирното население. Това впрочем не значи, че химическа провокация няма да има – САЩ просто изчакват удобния момент за тази постановка (Белите каски са в Идлиб, снабдени са с хлор и просто чакат команда от спонсорите си).
Общо взето, през втората половина на октомври Сирия би трябвало отново да стане активно обсъждана тема. Предстои да разберем доколко Ердоган ще изпълни задълженията си по сделката в Идлиб и дали сирийците все пак ще започнат военната операция по освобождаване на провинцията в случай, че турците не решат въпроса с джихадистите. Междувременно е доста вероятно Израел (оправдавайки се както обикновено с нуждата да се защитава) отново да нанесе бомбени удари по иранските обекти в Сирия. Ако това се случи вероятно ще разберем и дали е истина, че иранците са снабдили Дамаск със своята версия на С-300. Тактиката на американците си остава без промяна – те (с участието на Израел и Саудитска Арабия) се стараят максимално да удължат конфликта и да попречат на възстановяването на Сирия. Също така Вашингтон се опитва да елиминира всякаква възможност Дамаск да намери общ език с кюрдите в северна и източна Сирия. Естествено, Щатите запазват и опцията за химическа провокация, която не може да преобърне хода на войната, но пък може да даде краткосрочни политически дивиденти на Тръмп.
В Близкия Изток си остава напечено, в пряк и преносен смисъл…
Тагове:
Урките вече не искат да воюват за интере...
„Военная хроника”: Какво не е наред с на...
Борисов стигна точката на абсолютната не...
Етнически българи от Украйна с призив къ...
пс Под въпрос е и дали ракетата е била сирийска или френска.
От друга страна имаше неистови опити на някои лица по държавната руска телевизия, зовящи з апрекъсване на руско-израелските отношения и твърд (тоест военен) отговор за сваления самолет, макар Путин недвисмислено да заяви, че става дума за неволна грешка. Поздрави
пс Под въпрос е и дали ракетата е била сирийска или френска.
Израел действително има интерес в тази война. От години той спонсорираше групировките в района на Голан и дори беше построил полева болница за тях. Да прибавим към това и израелското оръжие, което сирийците често намират в складовете на джихадистите. Въоръжението и складовете на иранците в Сирия са предназначени за поддържане на бойните действия срещу ислямистите в Сирия, а не Израел. Ако Израел смята, че борбата с Ал-Кайда и ИДИЛ застрашава някак еврейската държава, то тогава излиза, че Израел е съюзник на терористите.