Не спираме да слушаме за „Българския Лувър“, „Българския Индиана Джоунс“, „Българския Рембранд“, „Българския Ерусалим“, „Българския Елвис“, „Българската Анджелина Джоли“ ........ Какво стои зад тези на пръв поглед гръмки твърдения, отговорът е – едно голямо нищо. Така уж ни засилват националното самочувствие, а в същност го мачкат, така уж се опитват да прибавят познати характеристики на непознати неща от българската действителност. В същност повечето от тях са фалшиви и само се крият зад гръмките заглавия, ето няколко примера:

Кой е Българският Индиана Джоунс? Отговорът на всеки средностатистически нашенец би бил: археологът Николай Овчаров. Само че всеки мит се развенчава винаги, когато се вгледаме в детайлите около него. И така, на първо място г-н Овчаров не е професор (титла, която му е прикачена от българските медии), а обикновен доктор, няма защитени трудове за доцент и професор. До момента същият господин няма нито един истински принос (вече 10 години от както копае Перперек не е публикувал в научно издание резултатите от разкопките си) към българската археология, освен гръмките определения за обектите, на които копае. Господин Овчаров обича да създава митове, подменя българското име Перперек с гръцкото претенциозно – Перперикон), а другото разкопавано от него тракийско светилище - Татул, определя като мястото, където гробът на Орфей (без да има абсолютно никакви сигурни доказателства за това). Според нас по-скоро би му подхождал прякорът Българският Господин Никой¹.

Кой е Българският Ерусалим? Отговорът вероятно единодушно би бил Созопол, нали всички говореха, че там са намерени мощите на Йоан Кръстител.

За съжаление отново при вглеждане в детайлите ще достигнем до друго заключение. Оказва се, че т.нар. мощи не са с изяснен произход и че отново защото сме християни трябва да вярваме безрезервно на обявеното в медиите без никакви изследвания, че мощехранителницата е с мощите е на Йоан Кръстител (?!). Откривателят разполагаше с всички възможности да датира, както пластът, където е намерен мраморният реликварий, така и самите кости вътре, но това не бе направено, може би защото резултатът нямаше да е желаният и господата проф.Казимир Попконстантинов и д-р Божидар Димитров и щяха да бъдат обявени за фалшификатори и шарлатани.

А с какво друго може да се похвали „Българският Ерусалим“? Май с нищо. Има чудовищно презастрояване, унищожени са стотици пъти по-ценни археологически обекти какъвто е случаят с построен басейн върху храм от Класическата епоха. Така е пропаднала възможността Созопол наистина да се превърне в дестинация на културния туризъм и затова случаят с „мощите“ бе скалъпен като последно спасение на мутренския псевдотуристически бизнес.

Ами българският Рембранд? Това е поредната измислица на Българския Индиана Джоунс. Така той окачестви откритите от самия него чудесно запазени фрески от Късното Средновековие - ХІV и ХVв. Само че ако се замислим от оттърсим от гръмките слова, ще видим колко абсурдно може да е това твърдение. Първо Рембранд е творил през ХVІІв., тоест неговите творби са значително по-късни от тези в България, второ – изображенията от Търново са икони и имат твърде малко общо с живописта и Ренесансовия портрет. Ако търсим първообраза на творенията на Рембранд, трябва да стигнем до майстора на Боянската Църква, който без да преувеличаваме, можем да наречем първият Ренесансов художник (църквата е от ХІІІв., по-ранна с около век от първите Ренесансови творби в Западна Европа).

1Ако трябва пък да коментираме безобразията на баща му – археологът Димитър Овчаров, можем да напишем цяла книга.