След едно съвсем скорошно www.segabg.com/article.php интервю на Белослава във вестник „Сега”, ми стана доста неприятно и обидно и реших най-после да напиша нещо като отговор на всички нападки срещу България и българите в последно време. Писна ми някой да ни внушава вина и че сме конекрадци, че чипът ни е повреден, че сме си кътали парите (защото сме скъперници), че ДНК-то ни е сбъркано. Додея ми от това някои хора да изпитват садо-мазохистично удоволствие от това сами да се плюят и да показват на себе си и на всички българи колко сме жалки като народ и че дори и още неродените българи, щом ще се родят тук, са пълни отрепки и нещастници или пък лъжци и измамници на дребно (филмът „Шменти-капели” аз го разбрах по този начин).

Та затова реших и аз да се „включа” в твоето интервю малко нахално, като „последния селянин”, но и за да опонирам на част от твоите изказвания, които остават без отговор да висят като демоклеев меч над главите на невинните читатели, които хора като теб си позволяват всеки ден да атакуват и да унижават (вероятно ти си най-свестната от тях, но точно защото не го очаквах от теб, чашата на търпимостта ми към подобен род изказвания преля).

Вярвам, че не говоря само от свое име, а и от името на стотици хиляди българи, които не са крадци и измамници; не са русофили или американофили, а са родолюбци; които не са комунисти, въпреки, че искат някой да понесе последствия за ограбването на България; които не са проститутки в Западна Европа; които не се смятат за цигани; които имат достойнство и се гордеят с това, че са българи .............

Моят коментар е и от тяхно име. И още нещо - българите, които са дошли в София, не носят основната вина за това. Когато са им взели земите (при създаването на ТКЗС-тата), една не малка част просто не са имали какво друго да направят. И по-важното аз не вярвам, че всички хора от "провинцията" са прости, както ти мислиш. Често пъти съм виждал и общувал със "софиянци", които са по-големи селяндури от хората от най-забутаното село. И между другото време е да започнем да използваме думата селяндур, защото работливите селяните са спасявали и ще спасяват вероятно и занапред България (неслучайно целият стремеж на всички управляващи е насочен към прекратяването на свещенната връзка на българина с неговата земя). Тепърва българите ще се връщат към корените си, защото ще бъдат принудени от очертаващия се колапс на цялата икономическа система.
И така, след това встъпление, нека се "насладим" на разговора.
------

Журналистката: От предишния албум "Слушай ме" минаха почти 7 години, а той имаше голям успех - много награди, много концертни изяви... Какво се случи с Белослава оттогава, някак изчезна от светлината на прожекторите?

Белослава: Това беше моята медийна пауза. Според мен тя е нещо важно за всеки уважаващ себе си човек и чак после артист. Защото медиите са голямо рамо и подкрепа, когато се случва нещо, но биха били в огромен ущърб, когато не се случва нищо. Човек трябва да присъства и споделя на цял един народ само когато има защо - както съм кръстила и предстоящия албум. През последните години заедно с моите изключително талантливи колеги Живко Петров, Димитър Семов, Антони Рикев обикаляхме фестивали в страната и чужбина, малки и големи сцени. През цялото това време правим нова музика, която не влизаме да записваме веднага, защото аз не съм любител на студийната работа. Изключително удоволствие изпитвам да пея на живо, на сцена, но само толкова. Освен на сцената през последните години се радвам на своята голяма вече дъщеря, която е в гимназия, на съпруга си, който е страхотен мъж и ме подкрепя много; недоволствам от това, че българската поп, рок и джаз сцена е поставена в ъгъла - малко наказана е. Но това пък ми дава криле да не се отказвам.

 

Гордият Българин: Аз смятам, Белослава, че тъй като същата българска поп и джаз сцена се помисли за много елитарна, тя скъса връзките си с публиката. В "София лайв клуб" един билет струва 10 лв. Как очакваш да дойда да те слушам (дори и да имам това желание), при положение, че съм беден студент? Имам още въпроси и проблеми, за които ти не си виновна, но ми изникват в съзнанието:

-          защо когато пее известна българска група или изпълнител, не покани друг слабо известен изпълнител или група да ги подгрява?

-          защо не се прави качествена българска музика, а изпълнители като теб, Мария Илиева, Миро, Любо, Графа (в по-малка степен) копирате чужди песни и въобще чужд стил? (аз поне така го усещам)

Журналистка: Има ли смисъл в тази доста мрачна творческа и пазарна конюнктура да се издават албуми на физически носител?

Белослава: Винаги има защо от чисто морална и идеалистична гледна точка. Това, че повечето хора вече свалят през интернет и забравят да си купуват албуми - това си е лично техен проблем. Аз отговарям за хората, които се кефят на истинската музика, колекционират я - сантименталните хора. Това е като една книга: фактът, че вече има електронни варианти да четеш книги, променя финансовата им стойност, но не променя усещането, мириса, спомена от самото книжно тяло в библиотеката ми.

Журналистка: Винаги си признавала, че имаш достатъчно публика за музиката си. А има ли достатъчно хубава българска музика за публиката?

Белослава: Няма. Защото е един затворен кръг на мотивация. Тя идва тогава, когато има шоубизнес, има средства, които се наливат в тази музика. Когато има средства, има видеоклипове, има музикални телевизии, които да излъчват тези видеоклипове. Има музикални класации, има и музикални награди. В момента няма нищо от това. Какво да те мотивира ти да бъхтиш от сутрин до вечер, да записваш, да инвестираш нечовешки средства - клиповете са скъпи, студийното време е скъпо? Защо ти е това, когато единственото нещо, за което журналистите питат, е какви дънки носиш и може ли да покажат мъжа ти на снимка.

 

Гордият Българин: Белослава, за мен е важно да има идеи, всичко останало е вятър и мъгла, с който си запълвате времето да коментирате и да се жалвате. Защо няма една българска компания, която да се опита да лансира изпълнители в чужбина. Говоря за концертни турнета? Защо музикантите, които отидат там си гледат само в своята колибка и своята паничка, а не гледат глобалното? А то е, че не се ли обединим, не бъдем ли по-добри с ближния, няма да се оправим.

Журналистка: Е, не само.

Белослава: Не само, но до голяма степен за положението в последните години са виновни медиите. Те показват една страна от нещата, която е толкова повърхностна, че направо е жалка. И моята болка - извън музиката - е това, че няма образи, хора, личности, на които ние да се възхищаваме. Защото те са в дълбокия ъндърграунд. На светло - във вестниците, в списанията са хора, на които нито аз, нито моята дъщеря искаме да подражаваме. Не искам да се учим от тях. Искам да чета за Наум Шопов, за младите ни актриси и актьори, художници, млади оперни певци - които също са толкова готини и изглеждат не по-малко предизвикателно от други хора, на които се обръща внимание. Ще си позволя да цитирам Мариус Куркински, който в едно свое интервю казва: "Научен съм да се взирам в нежността на душата". Не само в душата, а в нежността! Детайлите на мен много ми липсват в днешно време. Гледам по-често да ходя на театър, да посещавам изложби, на концерти на приятели. Да пазя душата си.

 

Гордият Българин: Тук нямам какво да добавя!

Журналистка: Ако задълбаем в тази тема, ще стигнем до песента ти "Празен поглед", в която иронизираш - цитирам - "перхидролени колиби, силикони, яки гримове, чанти с диаманти"... Как се стигна според теб до този типаж и налагането на попфолк културата?

Белослава: "Празен поглед" е написана преди 5 години. За съжаление сега не е по-малко актуална, даже може би повече. Стигна се дотам, че просташката култура се толерира и се издигна в култ. Аз съм родена в София и смея да твърдя, че всички хора, които живяха в София през последните години - нямам против никого конкретно, защото столицата е важно място, от което тръгва всичко, - дойдоха обаче с лошите си навици. Дойдоха онези момчета и момичета, които се продават. Продават душите си, сигурна съм. При тях стойностите са променени. Дойдоха едни момичета, които нахално изискват и викат на светофарите, псуват и плюят като мъже. Мъже, които говорят силно и искат да приличат на бандити - а то бандит човек или е, или не е. Въобще цялата култура, която се изсипа с гръм и трясък, е попфолк култура - не говоря за музиката, а за тази култура, която "Ъпсурт" осмяха още преди 10 години в парчето си "Попфолк". Тя процъфтя и ние й позволихме. Казвам ние, защото това е въпрос на обществото. В дълбоко заложените ни корени, в ДНК на българина за съжаление е простотията, а не финесът. Няма как в нас да има финес, когато преди два-три века другите народи са пиели в порцеланови чаши чай, а ние сме яли в дървени копанки боб. Това датира от самия ни произход - но не значи, че трябва да продължаваме по този начин! Когато бях малка - баща ми е доктор, майка ми е актриса, - беше чест на масата ни да са художници, хирурзи, актьори, изкуствоведи. Хора, които с часове седяха и говореха на интересни теми. Сега е чест на масата ти да има новобогаташи. Жени, които мълчат, и мъже, които плюят и псуват. И ще направя всичко възможно от трибуната на своята музика да споделям добрите и положителните емоции с добрите и положителните хора. Мисля, че трябва да толерираме шепата останали интелигентни хора, защото те са двигателят. Не масите.

 

Гордият Българин (ядосано): Скъпа Белослава,  виждам „другите” народи, които са пиели чай от порцеланови чаши, когато дойдат на Слънчев бряг що за стока са, а именно пълни отрепки - руснаци, германци, поляци, сърби, англичани. Хвърлят се от високите етажи на хотелите, дрогират се, чупят заведения, бягат без да са си платили сметките, крадат чаши и чинии от all-inclusive-a и все такива хубави неща..... Това ли според теб са хората от които да взимаме пример?  Между другото аз имам различно разбиране за "дървените копанки боб", а именно - че сме си запазили самосъзнанието, обичаите; запазили сме нашия фолклор, мила Белослава, нещо което повечето от държавите, които ни дават за пример не са успели да направят (разбира се културното наследство не може толкова лесно да се осребри, и очевидно за "нашият елит" е по-добре да сме тъпи и задръстени, от колкото да познаваме и да се прекланяме пред изключително богатата си история и култура. И още нещо – не се ли замисляте хора като вас с Христо Мутафчиев, който пък с цялата си наглост нарече българите конекрадци, простаци, идиоти по рождение, че същите тези българи ви ходят на участията и че без тях вие щяхте да бъдете просто едни сноби, които да си говорят сами. Не го ли осъзнаваш това? Ти също си част от този народ или се бъркам? Аз вярвам, че в ДНК-то на българина е залегнала природната интелигентност, българина е трудолюбив; българите са имали цивилизация преди повечето народи от Европа и света. И е време отново другите да сочат българите като добър пример, а не всичко да взаимстваме от чуждите модели. Тогава и само тогава, България отново ще бъде силна, когато отстоява собствените си интереси и хора като теб и като вас спрат да дърдорят комплексирани глупости и спрат да ни вменяват вина и комплекс за малоценност.

Журналистка: Добре, не се ли обезкуражаваш понякога от тези неща? Ти си живяла в чужбина, работиш с чуждестранни музиканти, често пътуваш - не ти ли се е приисквало да ги оставиш зад гърба си...?

Белослава: Имам щастливото качество да виждам и хубавото. Много бързо игнорирам и елиминирам всичко негативно, всичко грозно, мръсно, което ме товари. Съответно във всички мигове, в които съм си казвала "Ето сега, ако работя с моите колеги от Холандия и отида да живея в Амстердам, колко хубаво ще ми е - колелетата, хората, музиката... ", съм си давала сметка, че моите хора, моите спомени, моите улици няма да си ги получа там. Тук на всеки ъгъл мога да си кажа здравей с някого. И нито един град, нито една страна, ако ще да е най-големият рай на земята, няма да може да ми ги даде. Дала съм си сметка, че трябва да оцелея в тази среда, защото това, първо, е предизвикателство и ме учи на мнооого, много уроци, и второ, това е моята карма. Родена съм тук.

Журналистка: Може ли един музикант у нас да се издържа с музика?

Белослава: Аз мога. След извървения вече 10-12-годишен път публиката ми дава възможността да пълня залите. Работя с фирми и хора, които ми имат доверие. С хонорарите си на този етап успявам да изкарам пари, с които да живея добре. Не толкова добре, колкото преди няколко години - имаше повече пари тогава, имаше и повече клубове. Няма я сега и голямата сцена, защото за нея трябват спонсори. А те сега не инвестират в музиката, всеки си има своите тревоги, всеки се спасява поединично. Но е важно да се спасяваме.

Гордият Българин: Според мен за музикалната сцена трябват преди всичко оригинални идеи, креативност, да изпитваш истинско удоволствие от това, което правиш, а пък после да чакаш спонсорите. Защото виждаме, че чалгата има спонсори, но това не означава, че там се прави качествена музика, а просто се купуват песни от чужбина и Пайнер си е просто паразит, нищо повече.

Журналистка: Кариерата ти започва в края на 90-те с последните издания на "Златният Орфей". Какво мислиш за този тип конкурси - за "Евровизия", ако щеш? Как попадна там

Белослава: Такава беше конюнктурата. "Златният Орфей" тогава беше институция, цялата най-хубава българска музика минаваше през него в моето детство. Но за мене музиката не може да е състезание. Не харесвам конкурсите, защото там хората, вместо да се събират, се разделят, участниците се озлобяват - и забравяме, че музиката е само за хубаво. И другото е, че музиката на самата "Евровизия" ми звучи като евтино европейско диско. Не обиждам никого, но моето мнение е, че модата на "Евровизия" отшумя, не трябва вече да съществува.

Гордият Българин: Тук съм съгласен с теб!!!

Журналистка: Сигурно не одобряваш и риалити форматите като място за изява на младите певци?

Белослава: Да, те са сеир за народа. Не са нещо градивно. Разбира се, хубаво е, когато се появи формат като X-Factor, който е на високо ниво като организация, като вкус, като сценография. За съжаление последните "мюзик айдъли" показаха, че на всички талантливи момичета и момчета, които излязоха от тях, пътят не продължи. Ако знаеш, че един продуцент те хваща и докрая печели от теб, създава музика, име, имидж - добре. Но при нас всичко е ден до пладне.

 

Гордият Българин: Белослава, и да искаш, и да не искаш, музикалните риалитита като цяло налагат модели за подражание, които са много ниЗки и жалки. Журитата на тези формати се изявяват като гурута и казват: „това е хубаво, онова не е....”. Те манипулират публиката, защото са представени за авторитети и според повечето е задължително да имаш музикално образование, за да разбираш от музика. Ти от този тип хора ли си?......................

Журналистка: Имаш особено голяма слабост към лятото и морето, всяко лято прекарваш там много време. Не изпитваш ли омерзение от това, в което се превърна Черноморието ни?

Белослава: Създали сме си микросвят - хубави места, хубави приятели, положителни емоции. Ходим на тайни плажове, на които се виждаме само ние. Останаха малко, на тях духат ветрове, съпругът и дъщеря ми карат кайтове. Цивилизацията по толкова грозен начин е задушила морето ни, че изборът между хотел, плаж с чадъри и къмпинг с вятър пред мен не стои като дилема. Много ми харесва, че и Божидара предпочита рожденият й ден да е на плажа, с огън и печени картофи, пред това да е в заведение с диджей и "ентъртеймънт".

 

Гордият Българин: Не е цивилизацията, Белослава,  нека си го кажем открито, ами са кръговете от фирми и бизнесмени, които са чуждопоклонници и родопродавци .........

 

Използвано е интервюто на Анита Димитрова с Белослава пред вестник "Сега" от 3-ти февруари 2012г.

Българинът вече за нищо не става , така че няма за какво да се обиждаш, - най-малкото пък на Белослава :). Вече "материалът" наистина не го бива и не е тайна за никой. Ако погледнеш какво става на пътя, в магазина , в семействата на хората - ужас всичко е гнило!