Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2018 12:26 - За "покоряването" на самия себе си в алпийски контекст
Автор: radoykova Категория: Други   
Прочетен: 2472 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 21.05.2018 13:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Бих желала да споделя няколко размишления по темата Боян Петров, която дискутира цяла България, моля за търпение да изчете до край, защото разглеждам различни аспекти. От една страна, по отношение на алпинизма не приемам лексиката „покоряване на върхове“„целият свят е в краката на изкачилия върха“, самодоказване за престиж, рекорди, рейтинги, статистики и всичките самоцелни светски постижения от такъв характер; също не изпитвам потребност от национален престиж и национална кауза от такъв сорт пред света.

За да допусне една планина до върха си човек - това става с позволението на духовния свят и Божието благоволение, ето защо по милост Божия човек може да се срещне с границите на издръжливостта си, да се самонадскочи и да преодолее всички външни обстоятелства, но и в този случай е необходимо смирение, мярка и чувство за Божествения Промисъл по такъв начин че да не бъде човешката воля (его), а Божията воля да се изпълни при осъществяването на една задача, особено когато ѝ се приписва статута на мисия.

Ако се запитаме дали човечеството има нужда от постиженията на апинистите, мога да отговоря и „да“, и „не“! Да, в смисъла на вдъхновяващия пример, идея и разбиране за силата на духа и неизчерпаемото богатство на вътрешните способни, които позволяват на човека такъв висок пилотаж във всяка област на човешката дейност, стигайки до неописуемото и непостижимото. Но тук е необходимо човек да си изясни въпроса кой е източникът за тази вътрешна сила, красота и величие,  кой е посадил в душата такъв мощен потенциал, който от своя страна доказва че човек е Божие подобие и че е венец на творението на цялото мироздание. Коя сила? Ако не си изясним въпроса за първоизточника, връзката ни с Него и какви са взаимните отношения, само ще се лутаме по подобие на заблудил се алпинист в планинска мъгла и виелици, само че в булото на собствените неизяснени представи за живота.

Във всеки от нас живее един алпинист, откривател, мечтател, борец и творец. Самопревъзмогването на суров природен терен, включващ поход, катерене и като цяло посрещането на редица натоварвания, предизвикателства както на физичен, така и на духовно-душевен план е важно упражнение за личното израстване, каляване, опознаване на себе си и на света, дори вид философско пътешествие чрез размисъл и нов тип общуване, каквото предлагат тези особени условия и задачи (на път и чрез полагането на чрезмерно големи вътрешни усилия). Намирам изключителни ползи в поставянето на тежки задачи за изпълнение, само с едно уточнение че разглеждам алпинизма и подобни дейности като подготвително, спомагателно и подгряващо упражнение и тренировка при което не бива това да се смесва с крайната цел и изпълнението на личната мисия в живота! Допълнително, не бива напразно да изпитваме Божията милост към нас (това е едно от изкушенията, на което Христос бе подложен и преодоля).

Безспорно, за да се изкачат 8-хилядници, това е показател за изградени редица качества, както и самата опитност развива много качества в човека, които да послужат за негова съкровищница в настоящо и следващи прераждания.

Необходима е мярка и всеобхватност.

Лично аз смятам че егото и материалистичното мислене е тежкият връх, който съвременното човество трябва да преодолее, дори и в моменти, когато си мисли че изкачва някакви върхове.

Там горе в планината, Божественото говори още по-силно и ако имаме развити духовно възприемателни органи, ако търсим Божественото, ще го почувстваме и ще се отнесем с необходимата трепет и почит.

Когато отивам в планината, аз се покланям и благоговея пред нея, пред чистотата, животворните сили, мъдрост и дълбоки тайни, които съхранява в пазвите си; надявам се съзерцанието и преживяването на планината да ми помогнат в решаването на реалните житейски задачи. Това е моята хармонична представа, а тази хармония се постига когато подбудите на егото са трансфорирани във възвишени такива.

image


В заключение бих споделила един репортаж за Боян Петров преди отправянето му за въпросната фатална експедиция, в който се разбира много за мирогледа му (ако някой иска да надникне за да има представа). Също така, оставил е прекрасен филм 3x8000, докато го гледах преживях поднесената информация и в буквален смисъл и иносказателно, защото, съгласете се в алпинизма има ярка символика. Мислех си за самопревъзмогването в такива условия и колко много паралели могат да се направят в най-различни житейски ситуации и сфери; в поставянето на задача, пътя към нея и крайният резултат...

С цялото уважение към съдбата на въпросната личност, житейски път, постижения и реализиране на достойни качества, умения, компетенции, а също така и споделена красота, до която душата му се е докосвала и преживявала. Поискът за смисъл и намирането на такъв продължава! Напред - към висините (на всички нива)!


Автор: Юлия Радойкова
 






Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: radoykova
Категория: Други
Прочетен: 267886
Постинги: 177
Коментари: 323
Гласове: 380